Сонети (ново издание)

Книгата, която държите в ръцете си, уважаеми читателю, разглежда Великия бард изцяло като поет и представя неговото най-известно и характерно недраматургично произведение – Сонетите. Те обаче достигат до вас с ново българско звучене, основано на различна езикова философия от познатите досега. Може би е учудващо или нетипично за определена група ценители, че отговорността за петия български вариант на Сонетите носи поетът Кирил Кадийски. Странно е това, защото той е известен предимно като преводач на френските прокълнати поети и множество славянски и руски класически и модерни автори. Но именно Кадийски е единственият българин, който се захваща с Шекспировия сонетен цикъл след успешния превод на почти всички значими майстори на сонета от Западна и Източна Европа - от първоначалните експериментатори до утвърдените творци през XIX век. Сред имената му са Пиер дьо Ронсар, Франческо Петрарка, Торквато Тасо и Жоашен дю Беле; той също така е превел "Кримските сонети" на Адам Мицкевич и "Сонетния венец" на словенския романтик Франце Прешерн, както и известния сонет на Пушкин от 1830 г., възхваляващ жанра ("Самият Данте не презря сонета"). Заради всичко това проектът със Шекспир представлява най-високата художествена амбиция в работата му. Като автор на оригинални експериментални сонети в собственото си творчество, Кадийски демонстрира забележителна стихотворна техника при подхода си към корпуса от 154 произведения. Той следва най-съвременните открития в шекспирознанието; затова вместо стандартното преизговаряне тук той извършва пресъздаване на многопластовия смисъл заложен в Сонетите – такъв смисъл достига до читателя чрез хармоничното звучене και органичността na bългарския език.

Из Послеслова към изданието

Професор доктор Людмил Димитров