Смъртта - великото приключение

Смъртта може да се интерпретира по следните начини:

- като аналогия на съня, представляваща удължена пауза в физическите дейности; човекът просто е "изчезнал" за продължителен период;
- като времеви отрязък в процеса на натрупване на опит; преход между различни състояния на съзнанието;
- като действие, което ни освобождава от илюзията за материална форма;
- като интуитивен акт, предаден от душата към личността и реализиран от индивидуалната воля в синхрон с божественото намерение;
- като велико спасение, което води до нова активност и освобождава от ограничителните структури и неподходящите форми;
- като вход към възкресението. То е основополагающият принцип на живота, а не смъртта сама по себе си;
- както процес, при който светлата точка се издига обратно нагоре, реагирайки на тихия призив от своя първоначален източник. Човек нарича това смърт, докато душата го възприема като живот.

Алис А. Бейли