Принципът за разделение на властите

Темата за разделението на властите не е толкова задълбочено разгледана в българската правна литература. Тя е била обсъждана най-вече във връзка с други аспекти на политическата и държавната структура. Български учени, като проф. Стефан Баламезов и проф. Любомир Владикин, които са работили преди преврата от 9 септември 1944 г., защитават идеята за разпределение на правомощията между различните носители на властта, вдъхновени от концепциите на Монтескьо и Джон Лок относно устройството на държавата. След края на Втората световна война обаче у нас се утвърди принципът за „единство на властта“, който стана основен в доминиращата правна и политическа теория. За да се преодолее това наследство, трябва да променим отношението си към този ключов демократичен принцип.

Какви фактори налагат изследването по темата за разделението на властите? На първо място, самият принцип служи като кулминация в усилията на мислители от миналото да определят границите между държавата и обществото, както и отношенията й с гражданина. Разделението на властите представлява мярка за степента свобода в организираното общество; то осигурява спазването на установени правила, чийто основен смисъл лежи в общоприетите юридически принципи и норми. Чрез концепцията разработена от Монтескьо се обновяват взаимоотношенията между социални субекти и различни носители на конституционална политическа сила.

Разделянето auf властването представя убедителен пример за възможностите предоставяни от правото като философска, политическа и социална категория – неговата роля при запазването или усъвършенстването организацията придадено общество насочващо демократичния процес към легитимно функциониране. Съвременният поглед върху принципа разделение власти кореспондира с новаторските юридически характеристики присъщи съвременната държава; главният аспект тук е гарантиране упражняване права чрез тройната система власти. Настоящето проучване ще се фокусира именно върху тези въпроси.