Мениджмънт: Наука и практика

Книгата е организирана така, че да бъде полезна за обучението на мениджъри, преподаватели и консултанти.

Управленската наука има дълга история. Въпреки че изглежда, че времето от нейното "официално" начало е кратко в сравнение с други науки, тя напредва изключително бързо. Това развитие съвпада с динамиката на социалните промени и значителните научни достижения през XIX и XX век. Обширният набор от знания относно управлението на социалните процеси се основава и на хилядолетния практически опит, който различни школи са интегрирали в своите теории.

Тази ситуация създава впечатление, че проблемите свързани с управлението на обществото или поне тяхното научно обяснение не са толкова сложни, колкото преди сто години. Многобройната литература по темата, включително учебници, допринася за усещането, че науката е достигнала до върховете си. Има много хора убедени в това и считат, че няма какво ново да се добави; някои дори твърдят, че сме стигнали до момента когато тази дисциплина може да стане идеален универсален продукт чрез интеграция с новите информационни технологии.

Вярвам в потенциала за развитие - макар все още непостигнат - но реализацията му ще бъде трудна при наличните научни резултати. На фона на всички тези "значими" постижения виждаме ежедневното възникване на нови нерешени проблеми. Отрицателните резултати често идват там където липсват тайни; следователно необходимостта от напредък в науката и разработването на иновации в управленските подходи остава важна.

Днес голямото разнообразие от изследвания служи като основа за обновление във воденето на управление. Съвременната класическа концепция за категориите трябва да се разглежда със свеж поглед – именно като част от единството знание във въпросната област. Ясно дефинираните понятия като структури и взаимодействия постигат значителен напредък; обаче анализирани през призмата системност те показват различия спрямо традиционния им подход.

Тази логика зад развитието и настоящото положение около управленската дисциплина послужиха като основа за написването на книгата: акцентът пада върху високи секторни успехи а също така тяхната системна интеграция към практическите приложения.

Съдържанието й е структурирано около три ключови аспекта:
Първо – целта (надявам се успешно реализирана) винаги трябва да насочва усилията към усъвършенстване; става дума не само за истина безспорно установена но резултатът трябва да предоставя цялостна концепция представена последователно.
Второ – важно е да подчертая ,че даже най-теоретичните части имат директна приложимост.
Трето – успешен преход между абстрактното и конкретното наблюдаваме например при вземането решения или организационните структури.

Не можем да покрием всичките проблематики независимо от стремежа ни към пълнотворност; компенсираме това чрез възможността всеки специфичен случай (процес или явление) да бъде разглеждан система със собствена структура . Разработваните тематики дават достатъчнo методологически примери които позволяват самостоятелно решаване всякакви отделени казуси независимо дали присъстват или не сред материалa."