Идентичности. Отражения. Игри

В духа на антистрофата от древногръцката драма, която асиметрично отразява предходната строфа, разнообразният набор от текстове пренарежда, допълва и поставя под въпрос написаното от юбиляра. Трите основни термина в заглавието не само че представляват центрове на тематични области, но също така функционират като свързващи елементи; те изграждат мостове над теоретични пропасти и разкриват области на исторически разриви. Идентичността и нейното отражение са разгледани като сложни социални и теоретични конструкции в контекста на различията между "свое и чуждо", "Аз-а и другостта", "нацията и света", както и отношенията между толерантност и насилие. Историческата перспектива в сборника анализира идентичността като предмет на литературата, начин за самоопределяне през различните епохи, а също така начина за самопрезентация характерен за всяка една от тях. Процесът се проследява чрез трансформациите на представленията, маските, изменчивите репрезентации и роли по отношение на етнически, родови, възрастови или полови отличия. Втора група текстове участва в актуални дискусии относно идентичността спрямо школи, направления и естетически модели във връзка с отношението между образа и словото в литературата при визуалните изкуства. Те третират променящия се статус на класиката срещу канона в динамичните взаимоотношения център-периферия или глобално-локално ниво сред “малките” спрямо “големите” литератури. Тази хетерогенност е едновременно зададена предварително и новосъздадена реалност. Чрез нея сборникът очертава важни литературноисторически области свързани с работата на професор Хаджикосев докато значително обогатява палитрата идеи και изследователски подходи към тях такъв какъвто предлага съвременната литературна практика.
От редакторския колектив