Иво Андрич и неговата Босна

В нашето културно съзнание те са неразривни: Той и Тя, човекът Андрич и Босна. И днес те остават свързани, особено когато Тя представлява неизлечима рана на този континент, който безуспешно търси мир. А той остава признат писател и недооценен мъдрец.

Той беше предвидил всичко това. Защо не го послушаха? Постоянно предупреждаваше за настъпването на тези събития. Защо никой не чу неговото послание, дошло от миналото?

Той бе част от всичко – чрез историческата памет на своите предци, съдбата на героите си и страховете от собствените си безсънни нощи. Защо хората преминаха покрай тях?

Той видя всички тези реалности - както минали, така и бъдещи. Как е възможно да не го разберат?

Рядко се случва съвременността да се завърне към един творец с толкова внимание като Европа днес към Иво Андрич в годината на стогодишнината му. Приживе той получи всички почести, които един автор може да желае. Сега обаче, по случай стотния рожден ден, би могъл да получи необичайна награда - „Касандра на XX век“. Когато пишеше за "земята на омразата" и как всеки тук, който отказа да мрази, става чужд или изроден понякога даже мъченик; той знаеше какво говори и защо.

Не беше Оруел нито Солженицин; но някак странно ги свързвам в мислите си с него. Това сравнение може да учуди или разгневи някого; то само показва колко непредсказуемо злото може да приеме различни форми в света ни.

Андрич стремеше да предупреди за подобни явления чрез съдбата на Босна... Но никой не обърна внимание. В средата на века той бе екзотично откритие за Европа; трудно можеха да предположат че ще стане нейното черногледо прозрение в края му.

Приемаха го просто като добър разказвач без осъзнаване че източните разказвачи често са пророци сами по себе си.
Знае се добре как цялостното му творчество балансира между визии и реалност (между красота и ужас), но малцина проумяха че зад всичките тези думи стои пророческа сила - предупреждение насочено именно към тях.

Широкият интерес към произведенията му през последните три десетилетия демонстрира отчуждението между човека и неговата съдба в художественото слово през нашия век.
Боян Ничев