Моята непозната

- Навън е студено - каза сервитьорът.
- Не се притеснявайте, всичко е наред.
Наистина беше хладно, вятърът духаше, но гледката към Алпите бе впечатляваща. Планината се издигаше почти непосредствено зад къщите отсреща, огромна и недостъпна, покрила половината небе с рязките си върхове. В синкавите сенки на склоновете борови гори трепереха от студа; по стръмните им части висеше мъгла и зеленина, а още по-нагоре снеговете блестяха над разкъсаните облаци.
След хаоса на скалистите вериги улицата в градчето изплуваше в котловината като неочакван оазис на ред и уют. Новоподновени розови и кремави къщи, барове с червени тенти и старателно подрязани дръвчета придаваха живописен вид на мястото. Дори старата готическа църква в края на улицата изглеждаше добре поддържана и чиста – сякаш украса за гостната стая.
Сервитьорът ми донесе кафето, направи забележка относно студа и се оттегли. Наоколо нямаше никого – почти никого; един възрастен мъж седеше сам пред чаша парещ грог на съседната маса.
„Човек любител на алкохола“ - помислих си при вида му със сбръчканото лице и хлътналите очи.
- Лошо време днес? - попита непознатият след като ме усети да го наблюдавам.
- Какво да правим? Есен е - отвърнах аз учтиво: - Тукеш ли сте?
- Да, тукашен съм. Всъщност съм французин, но след толкова години живот тук мога да кажа че принадлежа към това място.
- Сигурно е приятно да прекараш времето си тук сред Алпите...
- Отскоро ли сте пристигнали?
- Само тази сутрин... А довечера заминавам обратно.
- Ето тогава ще можете да се насладите малко! За мен тук става скучно след втория ден; а после просто е ужасно! Алпите са красиви разбира се... Но хората...
- Какви проблеми имат хората?
- Няма нищо лошо у тях - криво усмихвайки се каза той.- Просто обикновени хора.
Той размеси своя грог с лъжичка, отпивайки внимателно за проверка температурата му преди да го изпие наведнъж.
– Ще ви кажа само едно: не познавам по-жадни индивиди! Готови са дори собствената си кожа да продадат за добра цена!
В този момент сервитьорът отново появява:
– Има ли плащане?
– Никой не плаща засега… Донесете ми още един грог!
– Значи те мразят парите?
– Още как! Те живеят само заради тях! Свили са се във своето малко пространство чакат жертви... Всеки стиска личния си бизнес: кафеджията печели от туристическия поток около Алпийските планини; онзи до ъгъла извлича полза от гледката към катедралата; собственикът на „Златният елен” примамва клиенти с вкусни ястия,
докато домакинът на „Златната рибка” използва красотата на жена си за привлекателност... Не познавате тези хора както трябва.. Мислете ли че те всъщност живеят? Радват ли се или страдат? Абсолютно нищо подобно – те просто чакат!... Чакането продължава през целия ден докато касата бъде прибрана…
А когато настъпят добри приходи... Тези ленивци най-сетне оживяват… Особено ако печалбата e значителна… Ако приходтe e добър шефa ще пие допълнително чаша вино повече
И може би даже ще споделя легло със жена си като младостта назад!
Сервитьорът вече беше донесъл поръчания грог και стоеше край масата./ ... /
Богомил Райнов