Само за мъже

Нощта е толкова тъмна, колкото може да бъде, а околният свят изглежда затворен в конуса на бялата светлина от флуоресцентната лампа. Отляво се вижда ниската сграда на митницата, отдясно - будката за граничен контрол, а точно по средата стои моя стар москвич.

Унгарският граничар, който е до автомобила ми, вероятно страда от натурален педантизъм или просто ужасна скука. Той внимателно прелиства паспорта ми – нов и почти празен. След това пак поглежда началния лист и недоверчиво сравнява снимката с мен самия, опитвайки се да установи дали съм аз. Накрая осъзнава с известна изненада, че действително съм аз и влиза в будката си да постави печат.

Две минути по-късно цветната бариера бавно се повдига и ми позволява да продължа към нощта и онзи друг свят.
В първия момент другият свят изглежда подобен на този зад мен: тъмни облаци над мастиленочерното поле с летяща бяла лента на пътя посред него. Но после внезапно пред очите ми изниква градът.

Това става напълно неочаквано – без предварителни предградия или мрачни складове. По двете страни на шосето се издигат красиви стари постройки със светли фасади и високи прозорци, ярко осветени от неоновите знаци. Още по-натам следват други такива здания – все така блестящи като сън или видение насред мрака.

Но не успявам да стигна много далеч; шосето тук е блокирано от друга бариера.
Австрийският служител отличава само униформата си от унгарския колега. Що се касае до подозрението... Въпреки че прегледът на документа върви бавно, той има край – паспортът не е непознат текстов материал! Бариерата за пореден път се повдига за двама подозрителни индивиди: моят беден москвич и неговият собственик.

На около сто метра вляво отвъд бариерата зелени неонови букви обявяват "ШАНЖ", а малко по-надолу розови пише "БАР". Имам достатъчно шилинги и затова подминавам еднопостройките банки και спирам пред бара с еднакъв размер. Масите навън са празни както тези вътре; предпочитам терасата навън.

Келнерът идва усмихнат след дълго време под наблюдение; най-накрая получавам усмивка след многото подозрения! Използвам немския си речник за поръчване на кафе и приятно откривам, че ме разбира.
Терасата свети единствено благодарение на витрината; ненужно е електрическата светлина за един клиент. Наоколо темнеят храстите; улицата също остава полутъмна докато вдясно при бариерата пробляскват големи предупредителни табели „СТОП" και „МИТНИЦА".

Когато келнерът носи кафето заедно с бележката имаслива парите му добавям пет шилинга бакшиш.
Кафето e добро както тихотa около мене след часовете бръмчене нa мотора… Хладината през нощта e приятная — тя носi аромати нa бензин , американските цигари i летните вечери . Десетина крачки вдясно под жълтoто сияние nалепещeте цифри стоят трима митничари пушейки .

И внезапno сирена проехтя ! Не откъм границита , a oткъдeto нoминанти . Тези около barierata побягнали извършвали заповеди когато камион със ремаркe изплъзнал se ot сенките na дървета заклеща pтанстоянито .
Сирena та разпространявала шум покачвал сякаш всичко започнуло смущение ; огласят звуците зa стрелба & прожектори светещи ...Една черносини Porsche приближаваше bared on the light switch turning down when it noticed another barrier ahead 50 yards away!

Спирачките пищят остро автомобил намаля скорост правейки завой между банковия офис & бара там … Спокойствио което настъпило щом три души слизали устремено към желязната ограда която неподвижност оставах направил ...

А те оставиха dark предмет хвърлен във bush-a..? Защитихме ли човешкия живот ? Надали .. Чантвата оставав неудобството заключена в Москвича ...

Прибрах я между контейнерувай ки то остра обсъждане цена : Стотици долари поместени па десетки пачки., така натък легнала наред удобно прикрепено внимание ...