Навън към себе си

Още един впечатляващ и завладяващ роман от Филип Джиан, известен с творбата си "37,2 градуса сутринта". Това произведение разглежда темите за дълбоката любов и силното приятелство, а също така включва балет, музика и литература. То е вид равносметка, която поставя сложни въпроси пред читателя и не предлага лесни решения.

Жените имат основателна причина да ни гледат с недоумение. Истината е, че ние представляваме тъмната страна на човешката природа.

Често съм размишлявал върху този аспект, но все още не мога напълно да го разбера. Винаги има нещо неясно в мен или в друг мъж, който се опитвам да анализирам - нещо трудно уловимо и непонятно. Именно поради това ми е трудно да се саморазбирам; постоянно попадам в капана на мъжкото начало или просто затъвам в него без успех. Поради него все още не знам каква цел преследвам или към какво се стремя. Той е причината за всички малки неприятности в живота ми. Ана, момиче от миналото ми, често казваше колко късметлия съм просто защото притежавам мъжкия полови орган - според нейния възглед той ми предоставя правото над света около мен. Но кой точно свят? Какво всъщност притежавам? Откъде идват подобни идеи?