Медиен апокалипсис

Един "скандален" водещ на радиопредаването "Без контрол" е решил да напише роман. Няма съмнение, че произведението ще бъде откровено или по-точно медийно разкритие, каквото е и заглавието. На пръв поглед това изглежда така – хората, желаещи да надникнат в задкулисието на медиите, ще получат тази възможност. Те ще могат да идентифицират определени лица и гласове и да разберат кой стои зад различните псевдоними.

Но това представлява само една от многобройните страни на романа. Читателят, който се е запътил към него единствено с целта за сензационното съдържание, може да остане изненадан от дълбочината на разглежданите теми - проблематизацията на медиите, краткия урок по журналистическа теория и размислите на героя относно постмодерността. В този контекст романът на Волгин никак не е повърхностен или лесен за восприятие. От едната страна са интригите в самата радиостанция — уволнения, смяна на ръководители и нечестна конкуренция между колеги. А от другата страна тече сложна интрига с анонимния слушател Йоан и медийните играчи Яков Илиев, Христофор и полковник Владимиров.

Криминалният аспект обаче служи като фон за сериозния въпрос — дали медиата може да убива или поне да насърчава насилие; как тя влияе негативно върху нормалността във взаимоотношенията както вътре в себе си, така и извън нея; как подтиква саморазрушителни тенденции или иначе казано — как унищожава тези които я създават. Тези франкенщайновски подозрения пробиват през текста на романа и според мен те са сред най-силните моменти в творбата на Волгин.

Георги Господинов