Елените

Създаването на роман от литературен критик не е обичайна практика, а още по-рядко такъв роман успява да привлече читателското внимание. Въпреки това, творбата на проф. Игов с многозначителното заглавие “Елените” представлява интересна и завладяваща книга, изпълнена с множество капани и неизяснени въпроси. Според слуховете, след като прочел романа, Радой Ралин възкликнал: “Най-хубавият български роман!”, добавяйки коментар за любовта на Светльо: “Блазе му!”. Творбата носи допълнителни измерения на доброволно изгнание чрез отражението на морето в планината. Персонажът с "красивата нещастна душа" всъщност символизира мост през местата на изгнаничеството.

“Елените” умело запазва двусмислието относно това дали разказаното е предназначено основно за жени или пък мъжкият разказвач се стреми да улови призрачната и недостижима жена – не просто да я визуализира или реконструира, а да представи света от нейния ъгъл; измервайки времето според собствения си дневник, който при сравнение с реалността изостава малко назад във времето – но именно това забавяне създава меланхоличното усещане.