Ловецът на хвърчила

Дълбоко въздействаща, изкусно написана и болезнено искрена история.
"Дейли Телеграф"

Романът "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни е завладяващ разказ за дългия път на страданията и борбата на неговия народ срещу насилието, с което все още се сблъсква.
"Ню Йорк Таймс"

Много личен разказ за семейството и приятелството, предателството и спасението...
"Уошингтън Поуст"

Този мощен роман на Халед Хосейни "Ловецът на хвърчила" създаде истинска сензация по целия свят. Невъзможно е да се предполага, че дебютният роман на афганистански имигрант в САЩ ще постигне такъв глобален успех – той остава начело в класациите на "Ню Йорк Таймс", "Пъблишърс Уийкли" и други в продължение на три години. Историята, развиваща се между Кабул и Калифорния, представя класически сюжет за вина, предателство и изкупление чрез отношенията между двама братя, натоварени с греховете на своя баща и собственото си минало. Дванайсетгодишният Амир копнее за одобрение от баща си и решава да участва в турнира по бой с хвърчила в Кабул с надеждата да докаже мъжествеността си. За победата му обаче е необходимо или той самият, или неговият приятел да хванат последното победено хвърчило. Хасан – синът на слугата им – винаги е бил отличен ловец на хвърчила и най-добрият му другар. В деня на турнира той помага нa Амира; но никой не осъзнава какви последствия ще донесе това - единият става жертва na жестоко насилие, а другият остава безмълвен наблюдател със съвест изпълнена с вина през годините след случилото се. След съветската инвазия в Афганистан Амир избягва с баща си в Америка. Години по-късно Амир вече лекар (макар против волята си) прави опит да се върне обратно у дома търсещи онова изкупление, което Новият свят не може да му предостави.

Прекрасен роман... Една от онези незабравими истории които остават дълго време запечатани в паметта ни. Тази забележителна творба включва основните теми както литературата така И живота: любовта, честността , вината , страхът от изкуплението… Толкова впечатляващ беше този роман , че всичко прочетено след него ми изглеждаше недостатъчно.
Исабел Алиенде