Краят на един семеен роман

Петер Надаш е унгарски писател и драматург, считан за една от най-влиятелните личности в съвременната литература на Централна Европа. Той е роден през 1942 година в Будапеща. В детството си той изживява трагични загуби – майка му почива твърде рано от рак, а баща му, високопоставен партиен функционер, се самоубива след обвинения в предателство през 1958 година. Дядо му Мориц Грюнфелд, евреин и участник в Първата световна война, оцелял след ужасите на концентрационните лагери по време на Втората световна война. На шестнадесет години Петер остава без родители и юношеските си години прекарва в сиропиталище. Започва с фотожурналистика, но по-късно се насочва към писането. Често го сравняват с Кафка и Гомбрович заради дълбокото разглеждане на собствената идентичност и темите за загубата и паметта в творчеството му. Сред известните му произведения са: „Книга на спомените“ (1986), „Своя смърт“ (2004) и „Паралелни жизнеописания“ (2005). Българските читатели могат да го познавам благодарение на сборника с есета "Направи ми жертвеник от пръст" (СОНМ, 2006).

Романът "Краят на един семеен роман", написан между 1969-1972 г., е публикуван едва през 1977 г., след значителни колебания от страна на властите. Историята ни отвежда обратно във времето на сталинисткия режим в Унгария под управлението на Матиаш Ракоши до Унгарското въстание през 1956 г., разказана чрез очите на малко момче - Петер Симон, чийто баща работи като офицер в Държавната сигурност и става жертва именно на репресивния комунистически режим. В света около младия Петер централно място заемa неговият дядо – евреин оцелял след Холокоста. „Дядо често ми разказваше не приказки като истински истории“, спомня си той. По време на своите монолози дядото развива необичайна теория относно семейната история, проследявайки корените й чак до библейските времена; обаче бащата скоро бива осъден като предател и момчето попада в приют.

Финалът както самия роман оставя усещане за амбивалентност – завършекът идва неочаквано както за героя така и за читателя.
"Краят на един семеен роман" представлява оригинална работа, която свързва невинността детството със сложността зад объркването около паметта; структурата включително всяка глава изградена като независим блок без нов ред допринася към уникалността й.