Краят на един семеен роман

Петер Надаш е унгарски прозаик и драматург, една от най-значимите фигури в съвременната централноевропейска литература. Роден е през 1942 г. в Будапеща. Детството му преминава под сянката на загубата на неговите родители. Майката на Надаш умира твърде рано от рак, а бащата, високопоставен партиен функционер, е обвинен в предателство и се самоубива през 1958 г. Дядото на Надаш – евреинът Мориц Грюнфелд, е участник в Първата световна война, преживял ада на концентрационния свят по времето на Втората световна война. На 16 години Надаш остава кръгъл сирак, юношеството си прекарва в сиропиталище. Първоначално се занимава с фотожурналистика, по-късно започва да пише. Сравняват Надаш с Кафка и Гомбрович преди всичко, защото в творбите си той се взира в своето собствено аз, в загубите и обратите на паметта. По-известни негови произведения са: Книга на спомените (1986), Своя смърт (2004), Паралелни жизнеописания (2005) и др. Познат е на българския читател от сборника с есета Направи ми жертвеник от пръст (СОНМ, 2006).
"Краят на един семеен роман", писан между 1969-1972 г., е публикуван през 1977 г. след дълги колебания от страна на властите. В него авторът ни пренася във времето на сталинистка Унгария, в ерата на Матиаш Ракоши, завършила с Унгарското въстание през 1956 г. Събитията са предадени от гледната точка на едно дете – Петер Симон, чийто баща, офицер от Държавна сигурност, сам става жертва на комунистическите репресии. В духовния свят на малкия Петер, ограничаващ се до най-близкото му обкръжение, централно място заема неговият дядо, оцелял от Холокоста евреин. „Дядо често ми разказваше. Не истински приказки, а за живота” – спомня си Петер. В своя монолог дядото развива странна теория за семейната история и проследява нейната генеалогия чак до библейските времена. Но бащата на Петер е осъден като предател и момчето е пратено в приют. Амбивалентният край на романа и на света на разказвача идва неочаквано.
"Краят на един семеен роман" е оригинална и запомняща се творба, в която Надаш свързва наивността на детството с объркванията и колебанията на паметта. Това определя и структурата на романа, където всяка глава е монолитен блок, без нито един нов ред.