Именник на българските князе /ханове/

Именникът на българските ханове (князе) представлява кратък исторически запис, който включва имената и родословията на няколко ранни български владетели. В него са отбелязани датите, когато те заемат престола, както и продължителността на управлението им, като също така се споменава периодът, в който са били съвладетели или участници в гражданска война. Интересно е да се отбележи, че титлата хан (кан) не фигурира нито веднъж сред изброените имена; единственото название, което получават Аспарух и петте му предшественици, е княз.

Според Стефан Чурешки в Именника на българските князе имената на тези владетели произлизат от сарматската именна традиция свързана с Боспорското царство от първите години след Христос. Това може да бъде обяснено с факта, че територията на Стара Велика България обхваща области със сарматско население от Боспорското царство и неговите значими градове – Херсонес, Олбия и Фанагория. Например име Оумор присъства в края на Именника под формата Омарос сред имената на царете от надписите от Боспора. Родовото име Ерми пък може да бъде открито в надписите свързани с Боспорските царе като Ерм. Освен това името Дуло има сходство с царското име Дулас по аналогични надписи. Вероятно родът Дуло би могъл да има връзка с неславянското племе Дулеби от региона около Долен Днестър; подобно е положението и при рода Уокил (Вокил), който евентуално има отношения с друго неславянско племе - угличи (уличи). Не случайно тези две неславянски групи са живеели във район впоследствие известен като Онгъл (Огъл), централната част на държавата управлявана от Аспарух.