Плацента

"Кратък роман, разглеждащ едно безвремие с големи размери. Това е кафкианска история в български контекст и източноевропейска обстановка от края на века. Вместо да търсят призрачен замък, героите съществуват в неописуемо учреждение, парализирано от абсурдност и произвеждащо неудържима всеобхватна незадоволеност, която се опитват да лекуват чрез краткотрайни флиртове, носталгични спомени за неизживяни моменти и бурни обещания за смислен живот.

Романът анализира дребния бит с микроскопична прецизност. Всеки герой разказва монологично откъси от своя живот, така че читателят да получи впечатление за цялото му съществуване и дори повече в общата несъстоялост на персонажите. Езикът е изпълнен с идиоми и клишета, които напълно отразяват абсурдността на сюжетните линии.

„Плацента“ представлява интересен проект на един търсещ автор и определено се отличава от множеството текстове, които очертават литературната сцена в България през последните години." /Симеон Янев/