Градината на Всевишния

Към края на 14-ти век, младият граф от Флоренция Джанкарло ди Токо пристига в столицата на Османската империя, където настойчиво се подготвят за нашествие в християнска Европа. Неговото тайно назначение от Папството и влиятелната банка Перуци е да събере информация относно завоевателя. Образованият младеж успява да спечели доверието на османците и е поканен да стане учител (лала) на султанските синове; освен това започва връзка с племенницата на султана и по-късно става управител на Подбалканския вакъф под името Карлъ бей.

През екзотичната легенда, която е само частично представена от известния турколог проф. Бабингер, преминава "глиненият животопис" на монаха Илия, който приема исляма и получава прозвището Али папаз. От българската митология изплуват истории за жертвоприношението на "царица Тамара", греховното наследство оставено от Карлъ бей, смелостта на разбойника Шейтан папаз, както и съдбата на прочутия заточеник патриарх Евтимий в Родопския манастир. Също така са споменати богомилът Саво – мъдреца и наставникът Балканджи Йово, а също така позорният край на султан Баязид...