Животът е другаде

"Студентите написали на стената на Сорбоната, че животът е другаде. Той добре осъзнава това – именно затова напуснал Лондон и тръгнал за Ирландия, където народът се бунтува. Името му е Пърси Биш Шели, на двайсет години е и носи със себе си множество пропагандни материали и прокламации, които смята за ключ към истинския живот.

Истинският живот действително се намира другаде. Студентите изтръгват павета от улиците, преобръщат автомобили и изграждат барикади; тяхното влизане в света е впечатляващо и шумно, изпълнено с огньове и съпроводено от експлозии на сълзотворен газ. Какъв контраст с преживяванията на Рембо, който мечтал за барикадите по време на Парижката комуна без да ги види от родния си град Шарлевил. През 1968 година обаче хиляди млади хора като него построяват свои барикади и зад тях отказват всякакви компромиси с предходните властелини на света. Еманципацията ще бъде завършена или просто няма да я има.

Но само километър далеч оттам, отсреща по реката Сена, старите господари продължават своя начин на живот и възприемат звуците идващи откъм Латинския квартал като нещо много далечно. „Мечтата е реалност“ пише студентската общност върху стената, но изглежда вярно е точно обратното – тази реалност (барикадите, отсечените дървета и червените знамена) притежава някакво нереално усещане; сякаш тя живее единствено в нечии фантазии.

„Животът е другаде“ излиза първоначално чешки в Канада през 1969 г., а след това във Франция през 1973 г., когато получава наградата „Медиси“ за чуждестранен роман."