Когато Ницше плака

През 1882 година във Венеция, Лу Саломе, която е интелигентна и независима личност, се обръща към известния виенски лекар д-р Бройер с молба да помогне на нейния приятел Фридрих Ницше. Той е в тежка физическа и психическа криза, предизвикана от сложните им отношения и разпадането на тройната връзка с Паул Рее. По това време Ницше все още не е утвърден философ, а д-р Бройер е свързан с младия Зигмунд Фройд, който тепърва започва кариерата си като лекар. Концепции като свръхчовека и психоанализата все още не съществуват. Д-р Бройер започва лечение на Ницше, който отказва да признае болестта си; вместо това той споделя собствените си затруднения. Чрез тези разговори - които Бройер обсъжда със студентите си, включително младежкия Фройд - се раждат някои от значимите идеи на Ницше и основите на психоанализата биват положени. В романа „Когато Ницше плака“ авторът Ървин Д. Ялом смесва реални факти с художествена измислица, за да представи интригуваща история с непрекъснато растящо напрежение (Кой всъщност страда? Кой изпитва отчаяние? Кои са учителят и ученикът?), завършвайки със сюрприз подобно на най-добрите психологически трилъри. На базата на книгата е направен едноименният филм под режисурата на Пинкас Пери с участието на Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник.

Как сме могли досега да живеем без познания за творбите на д-р Ървин Ялом? Не всякога книги по психотерапия привлекателно се четат като романи.
Жьонвиев Дьолези, „Либерасион“