Византия между Изтока и Запада

Византийската империя, благодарение на своето стратегическо местоположение, играе роля на посредник между Европа и Близкия изток. В същото време тя е принудена да се бори с враговете си и често да води конфликти на два фронта. Официалната идеология описва империята като център на християнския свят и избрано място за Божието благоволение, докато всичко останало е представено като периферия с различна степен на значимост и цивилизация. През вековете наследницата на древния гръко-римски свят преминава през сложни отношения със съседите си, адаптирайки своя подход от надменност към реализъм и в крайна сметка до унизително молене. Тази книга разглежда византийската политика в Близкия изток, Средна и Западна Европа, начина по който възприемаме другите, както и постепенната ерозия на универсалния християнски свят, която води до разделението между католицизма и православието.

Доц. д-р Димитър Й. Димитров е автор още на три монографии: "Езичници и християни през IV век: модели на поведение" (2000), "Философия, култура и политика в Късната античност" (2005) и "Тъмните векове на Византия" (2005). Освен това той участва като съавтор в труда "Византия и византийският свят" (2011), което представлява обширен обзор върху византийската цивилизация.