Избрано

Георги Господинов някога спонтанно изрази мнението, че Едвин Сугарев не създава стихотворения, а пише книги. Лично аз бих казала, че неговото писане може да се опише чрез метафората на концентричните кръгове - те постепенно навлизат все по-дълбоко от външната към вътрешната си част. В този контекст можем да кажем, че Сугарев не само пише книги, а всъщност създава една единствена книга – Книгата. Неговите творби представляват и поезия на детайлното наблюдение. Ако трябва да обобщя работата му, бих я нарекла космогонична поезия, която е в движение благодарение на архетипното взаимодействие между героя и наблюдателя.

Според Михаил Неделчев любовта присъства в множество сцени и театрални жестове у Сугарев; тя преминава през различни метаморфози. Има безброй начини за усещането и преживяването на любовта - тук в тези стихотворения тя е вечна и абсолютна концепция. Тази любов сама определя себе си и не зависи от никакви външни критерии.

Иван Теофилов описва драматичната поезия като такава с широко разгърнати стихове, които носят чувството за дълбоки промени в социалния живот и съзнание. Тези произведения притежават страстен заряд с остра проницателност и сложност; търсенето на взаимопомощ става особено важно в директността на освободеното слово.