Из българската историческа фонетика

Трудът разглежда развитието на връзката между твърдост и мекост при съгласните в българския език, което е резултат от взаимодействието им с последващите предни гласни. Изследването е поставено в по-широк филологически контекст. Анализират се явленията, свързани с разширяването на корелацията между мекост и твърдост в диахронен план, които водят до появата на нови меки съгласни. Особено внимание е отделено на новата йота и нейното влияние върху предишните съгласни.