Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел

Доц. д-р АННА-МАРИЯ ТОТОМАНОВА е един от инициаторите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Научните й изследвания обхващат теми от палеославистиката и медиевистиката, както и въпросите, свързани с теорията и практиката на образованието в съвременния европейски контекст. В публикациите си тя разглежда ключови аспекти на историческата фонетика и морфология на българския език, развитието на словообразувателните типове, старобългарската книжовна норма, редакцията на средновековни текстове и преводи от старобългарски към небългарските езици, а също така анализира проблематика относно българското образование през последното десетилетие. Нейният опит като лектор по български език в Неапол (Италия) ѝ дава възможност да участва в окончателното разчитане на най-стария старобългарски палимпсест - Ватиканското евангелие. Тя е сред авторите на изданието за този значим паметник за старобулярната и славянската филология. Доц. Тотоманова има написана монография "Из българската историческа Фонетика", книга под заглавие „Ние, Висшето образование и Европа”, както преводи на произведенията на Константин Костенечки и други писатели от Средновековието; освен това е съавтор в серия учебници по старобългарски език за X, XI и XII клас при НГДЕК „Константин-Кирил философ". Настоящият момент я намира ангажирана с лекции по историята на българския език, превода от старобългаски към новобългаски език және изучаването на новата и старата книжовна норма.

Книгата представя първоначалното издание на малко проучван средновековен текст, известен чрез пет руски преписа от XV-XVI век под името "Славянска версия Хроника Георги Синкел". Изданието включва подробен речник-индекс наред с коментарии или лингвистично проучване. Анализът върху структурата текста показва ,че той не представлява Хрониката Синкел , а хронографска компилация обхващаща времеви периоди от Сътворението до основаването Константинопол . Първата част интерпретира световната история как Божия промисъл се реализира през шест дни (или хилядолетия), където Рождеството Христово отбеляза централния момент във финалния ден(или хилядолетие). Това съдържа широк фрагмент взета Хроника раннохристиянкия писател Секст Юлий Африкан , познат досега само със случайни части .Втора част славянската хроника предлага извлечение относно годините след Възкресение Христово до царуването Диоклециан плюс кратко добавление за останалото време преди основане Константинопол базирано над Хроника Теофан Изповедник без наличност такъв превод.
Вероятността сочи че хронографичният сборник произлиза във Византия началото X век когато глаголицата все още активно присъстваше .