За нормалността: моралната опера на един…

В древна Гърция терминът "идиот" е обозначавал хора, които нямат достъп до знания или информация – по дефиниция това са били всички жени и повечето мъже. Чувствам се неспособна да преценявам или избирам; не виждам варианти, с които мога да се свържа. Дали това е нормално? Свързано ли е с факта, че съм жена? Явява ли се невъзможността за идентификация или оценка на политическите възможности като характеристика на женската нормалност?... Съгражданите ми обсъждат историята, нуждите и правата от миналото, кръвната линия, гордостта и визията. Но усещам липса на нещо важно; чувствам недостиг в живота си. Разумът ми страда от недостатък на любов и разбиране, от забавление и радост. Не мога постоянно да мисля за страхове и смърт... В момента живеем в общество, което акцентира върху теми като смъртта и инстинктите за оцеляване. Нямам желание да следвам тези инстинкти непрекъснато. Искам да управлявам основните си импулси така, че да се чувствам свободна и щастлива. Дали това може да бъде наречено нормално?