За нормалността: Моралната опера на един политичес

В древногръцкия контекст терминът "идиот" е означавал хора, които нямат достъп до знания или информация – това включвало всички жени и повечето мъже. Чувствам се неспособна да взимам решения или да правя избори, не виждам опции, с които мога да се свържа. Дали това е нормално? Свързано ли е с факта, че съм жена? Явява ли се това като характеристика на женската природа – невъзможността за идентификация или оценка на политическите възможности?... Моите съседи обсъждат историята, историческите нужди и права, произхода си, гордостта си и визията си. Но чувствам липса на нещо важно; усещам дълбок недостиг в любовта и разбирането, а също така в забавлението и радостта от живота. Не мога постоянно да мисля за страха от смъртта... В момента живеем в култура на смъртта, движена от инстинктите за оцеляване. Не желая всеки миг да следвам тези инстинкти. Искам да управлявам основните си импулси по начин, който ми позволява да се чувствам свободна и щастлива. Дали такова състояние може да бъде наречено нормално?