Българска история до XII век през погледа на старите автори

Авторът има за цел да сравни информацията, предоставена от древните автори, която е достигнала до нас, и да формулира изводи относно народа, който разширява българската държава на Балканите. Под „стари автори“ се имат предвид съвременниците на историческите събития или писатели, които ги описват по-късно. Сред тях са авторите на гръцки във Византия и латински в Западната Римска империя. Изданието е с корица от естествена кожа и златен и сребърен печат.

В многобройни разговори с децата ми, които растяха в Германия, винаги възникваха въпроси като: „Кои сме ние като българи и как е създадена нашата държава?“. Децата ми са интелигентни и през годините осъзнах, че знанията ми от училище не са достатъчни за тези на пръв поглед простички въпроси. Периодът между 1944 и 1990 година беше белязан от хроничен недостиг на истинска информация в България – тя не липсваше напълно, но трудно достига до нас. След 1990 г. преживяхме изблик на исторически публикации; много от тях показваха радостта от новfound свобода за публикуване повече отколкото аналитично мислене преди това. С времето обаче ситуацията се промени – ново поколение историци започна работа върху темата; мнозина смятат, че учебниците по история трябва да бъдат написани наново - но все още това не се случва. Заради всичко това оставах задължен към децата си относно горепосочените два въпроса и докато мога ще работя за подобряване на тази ситуация.

Целта ми с настоящата книга е да анализирам информацията предоставена ни от старите автори без да използвам заключенията в прочетените множество съвременни книги в библиотеката ми. Не го правя поради липса на уважение към труда на сегашните български учени; а защото желая независима оценка основана само върху сведенията от стари текстове.
Старите автори включват както съвременници така и следващи ги писатели – например гръцките философи във Византия или латинските историци при Римската империя.

Методологията при написването беше следната: първо направих извлечения свързани със историята на България след изучаване източницитe посочени в глава 40 . После систематизирах тези извлечения в 35 глави според тематикaтa и хронологичния ред , организирайки материалa по време and значение . Чрез обща хронология представена в глава 36 успяхме да видим интересни взаимовръзки между различните исторически моменти , което наложило допълнителна работа над отделните глави .
Глава 37 съдържа кратка информация относно Цариград , важна для разбиране опитита за завладяването му .

В глава 38 разглеждам мерките ползвани едновременно със старците and техният превод към модерната система . Завършекът описва освободителното движение под водачеството Асен & Петър .
Надявам се книгата да бъде полезна справка сред образованi те читатели у нас !