Учителите на българите

Създателите на забележителни неща са личности с изключителен характер! Много малко хора могат да се похвалят с толкова дълбоко и трайно влияние върху българската и славянската култура, колкото братята Кирил и Методий.

В трудните времена след разгрома на армията на император Никифор, кан Кубрат завладява Адрианопол. Около 40 хиляди души, заедно със семействата си, са принудени да напуснат родината си и да се преселят по Дунава. Сред тях е Лъв, синът на кан Телериг, който преди години е имигрирал във Византия. Неговият син Страхота тогава е едва петгодишен. През 827 година в Галати на Дунава се ражда Църхо – последното от седемте деца в семейството. Судбата ще доведе баща му обратно към държавната служба в България с различни мисии из Европа.

Страхота проявява дарба за управление още от ранна възраст, а Църхо впечатлява всички около себе си с невероятния си талант за изучаване както на древни, така и на съвременни езици – той умее да анализира техните структури и компоненти. Когато Византия влиза в конфликт с арабите, българският владетел Маламир моли за помощ срещу враговете си; в замяна България получава Солун под управлението на цар Михаил от Охрид. Част от споразумението обаче включва преместването на преселници от Крум в Солун - задача която Лъв приема.

По време на това преместване Лъв демонстрира военния си опит и затова император Теофил го назначава като личен съветник; цар Михаил пък му предоставя поста подстратег в Солун. Семейството започва нов живот там само временно: Страхота получава управлението над значима славянска област благодарение На Теофил, докато Църхо става ученик сред децата на императора във школата построена над Магнаурския залив.

Той учи светските науки и религиозното знание със завидна скорост и скоро става преподавател там — авторитетен учен с множество научни публикации през годините наред; най-великото му постижение остава преводът на книгите написани преди четири века от Урфил нa съвременен български език.

Църхо проучвайки санскритския език компилира първата граматика по него без компромиси спрямо правилата й . По време една дипломатическа мисия той открива писменост разработена от сирийци живели в Крим използвана специално за кутригурите-българи , базираща се единствено някакви съгласни звуци .

Най-накрая , историята достига до Рим където приемайки монашество под името Кирил умира след половин месец.Всичко това продължава просветителското дело чрез неговият брат Страхота (по-рано известен като Методий), който връщайки се ръкоположено вече като епископ продължава работата въпреки гоненията които претърпява .

Интересното при този исторически разказ е основаването му върху многобройни стари извори които читателя може самостоятелно проверява чрез труда "Българска история до XII век през погледа старите автори".

"Нашият народ наброява около 14 милиона души", казал Църхо," Затова ни трябват 14 000 учители."
На което баща му отвръща:
— „Зависи… ако твоят народ бъде заплашван то ти трябват войници.”
„Но какво означава това?” пита детето “Дали образованието никога няма значение?!”
Лъв останал без думи.. А тогава Църхо твёрдо заявява :“Само глупавият владетел оставя народа недообразован! Умният трябва винаги да инвестира знания.”
След дискусия между двамата мъжете осъзнали важността че развитието идэ само когато образованият човек има подкрепления зад себе си .
Из текста

Д-р Николай Иванов Колев e писал шест книги относно ядрената безопасност публикувани многократно заново зa Шпрингер Германия + приблизително триста статии ; освeн "Българска история до XII век" ,"Кубрат” i “Отнесени”.