Седем истории за любов грях и смърт

Личката вече не съществува.
Събориха къщите, отсечени са липите, а паветата от площадчето бяха натоварени на големи камиони.
Хората също ги няма.
Птиците отлетяха.
Но аз – онова малко момченце от миналото, все още продължавам да мечтая за уличката; никой не може да я изтрие от паметта ми, както и героите на тези истории: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол.
Всяка вечер се моля за упокой на моите починали близки и приятели и за здраве и щастие на живите. Чувствам се все по-виновен.
И пак отправям молитви.

Този текст е заключителната част от творбата на Валентин Георгиев. Той представлява финал и начало едновременно. „Седем истории за любов, грях и смърт“ е циклизиран роман: разказваща история за една уличка с различни съдби на обитаващите там хора – всеки със свои интереси, интелектуални способности и възраст; всички носещи своята болка. Опитвайки се да избягат от самотата си, героите потапят в теми като любовта ,греха and смъртта."