Египет на фараоните

Древногръцката дума, която често интерпретираме като магия, е "хека". Преводът ѝ в контекста на магията и свързаните с нея понятия обхваща само малка част от дълбочината на термина. Изследванията по египтология през XX век показват, че за древните египтяни "хека" представлява това, което ние наричаме религия, митове и митология, вяра и практики около тях, включително и магически ритуали.

Често се твърди, че Египет по времето на фараоните е бил родното място на магията и предсказанията. Без да уточним значението на термините обаче, рискуваме да възприемем погрешно идеята за Египет като място единствено със специализация в една маловажна част от древната духовност. Анализът на понятието "хека" разкрива всъщност нейния смисъл – тя е силата, която свързва видимото с невидимото и ги превръща в едно цяло. За древните египтяни светът представлявал единство между Словото и Образа (Изображението), които били неделими благодарение на "хека". Именно разделянето между Словото и Образа в неегипетска среда около края на второ хилядолетие пр.н.е., довело до съвременното разграничаване между религия и магия; а така също утвърдило убеждението у нас, че магията е опасна практика вредяща на религиозността чрез активирането на сили против божествения ред.