Преживяното не подлежи на обжалване

Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния
идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито
съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам
намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване.
Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми?
Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото,
стоят и днес.
Не се съмнявам, че си ги задават всички добросъвестни хора.