Преживяното не подлежи на обжалване

Моят живот е неразривно свързан с вечния идеал за изграждане на общество, основано на свобода, хуманизъм и социална справедливост. Това включва и всички предизвикателства по пътя към него. Не изпитвам съжаление за този избор; напротив, чувствам благодарност към съдбата, че ми показа правилната посока. Нито планирам да забравя преживяванията си, нито смятам да ги променям – те са неизменна част от мен.

Но дали моите действия винаги са били почтени и достойни? Какво в тях може да се счита за добро или лошо? Имам ли правото открито да поглеждам хората в очите без чувство на вина? Тези въпроси ме преследват както в миналото, така и днес.

Сигурен съм, че всяка добросъвестна личност си задава подобни размисли.