Тревожна памет

**ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР**

Съпротивата срещу фашизма представлява едно от значимите явления в човешката история през миналия век. Тя винаги е будила интереса ми и продължава да ме привлича с всяка новооткрита страница от времето.

Тази книга на генерал Семерджиев е една такава важна страница. Когато я прочетох, почувствах, че съм преминал през един от най-тежките моменти на ада. Изживях всичко, описано в документалната повест, и признавам, че постоянно бях на страната на жертвите – главните героини Магда Агоп Инджиян и племенницата ѝ Мария Страшимирова. Оттогава насам смятам, че това четиво трябва да достигне до всеки истински българин, за да не остане непозната тази част от Съпротивата. Освен това мисля, че генерал Семерджиев почти е изготвил сценарий за документален филм; надявам се да се намери режисьор, който да пресъздаде тези събития и личности на екранa - защото жертвите на фашизма го искат...

Наименувах текста „ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР“, тъй като след повторното си запознаване с ръкописа осъзнах, че авторът сам е написал предговора и послеписа към своето произведение и по този начин е изпълнил моята роля да коментирам каквото й било необходимо. Ако реша все пак да добавя нещо свое, то вероятно ще повторя думите му относно абсурдността на опитите за отрицание и клевета спрямо българското съпротивително движение. Времето ще постави нещата в ред – историята остава такава каквато е; независимо колко усилия полагат някои хора да я променят или интерпретират в своя полза, тя неизменно ще коригира дори историци със спорен морал. Мога само да благодаря на автора за неговият граждански дълг и уверено мога να заявя, че тази страница влиза в богатството на българската Съпротива - както предишните му книги по темата.

9 май 2005 г., ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ