Достопаметни дела и слова. Избрано

"HISTORIA MAGISTRA VITAE" в "Девет книги достопаметни дела и слова" на Валерий Максим

Валерий Максим не е сред най-влиятелните автори на римската проза, което се доказва и от оскъдната информация за него. Времето, през което той е бил активен, може да бъде определено като годините на управление на Тиберий (14-37 г.). Самият той споменава за скромното си финансово състояние и подкрепата от страна на Секст Помпей. След това обаче липсват данни относно произхода му (предполагаемо свързан с рода Валериите), образованието или живота му след това. Единственото сигурно свидетелство за неговата дейност са "Девет книги достопаметни дела и слова", които представляват компилация от исторически примери, предназначени за училищата по красноречие и практикуващи оратори.

Основните източници на историята в произведението включват Тит Ливий и Цицерон (споменати само веднъж), Салустий, Помпей Трог, както и аналистите Целий Антипатер и Валерий Анциат; вероятно са използвани също така трудовете на енциклопедиста Марк Теренций Барон. Включването на разкази за чужденци не е оригинална идея у Валерий Максим, а част от историографската традиция още от предишния век чрез биографичната поредица "Хебдомади".

След краткия предговор - който комбинира целите на творбата с похвали към принцепса Тиберий - структурата продължава надолу по низходяща линия с акцент върху отношението между хората и боговете. Първата книга представя примери как религиозността може да бъде почитана или игнорирана, докато втората разглежда обществения живот – церемонии, задълженията при магистратите по време на Републиката та военни обичаи.

Третата до шестата книга анализират човешките добродетели: храброст, търпение и любов към семейството; последната глава шеста завършва със смислен списък относно полезността от интелектуални занимания.

Докато девета книга напълно се фокусира върху пороците: луксът, жестокостта और ненависттa , демонстрирайки негативизма.

Цицерон подчертава необходимостта познаването историята да бъде основополагающо умение за един оратор. Думите му остават валидни дори през I век — времето когато власттa вече не зависи толкова много от волята народните събрания както в миналото.

Съчинението налага морална оценка вместо политическа стойност – явление близко до стоическата философия представена например чрез Сенека. Стилът изменя динамиката във времето — публицистичното красноречие губи значение срещу новия подход в декламацията.

Изразителният стил у Валерий Максим привлича внимание със сентенции; критикарски забележки указват известна неточност но все пак остава ценен ресурс для мнозина писатели след него като Апулей или Амиан Марцелин.

За първи път текстът предлага уникален поглед към античността посредством важни персонажи — стремейки се да насочи вниманието ни обратно към една значима етап от историята.
Анна Б. Николова