След добродетелта

Тази книга е резултат на дългосрочни размисли относно недостатъците в предишната ми работа по морална философия и от нарастващото ми недоволство спрямо разбирането за "моралната философия" като независима дисциплина. Основна тема в повечето от моите предходни произведения (Кратка история на етиката, 1966; Секуларизация и нравствено изменение, 1967; Против автопортретите на епохата, 1971) беше необходимостта да се използва историята и антропологията, за да се разбере разнообразието на моралните практики, идеи и концепции. Идеята, че моралният философ може просто да анализира възприятията за нравственост само чрез размишления върху собствените си наблюдения в Оксфорд или сред своето обкръжение, ми се струваше безполезна. Не намерих убедителен аргумент да променя това мнение. След мигрирането ми в САЩ осъзнах, че ситуацията не става по-добра независимо дали съществува удобството в Кеймбридж или Принстън. В процеса на утвърдяване на многообразието и различността в моралните представи стана очевидно, че съм свързан с оценки относно конкретните идеали и практики. Например опитах се да дам обяснение за развитието и упадъка на различни видове нравствени системи; ясно бе както за другите така и за мен самия, че историческите ми изводи са били основани - неизбежно - върху специфична ценностна позиция. По-конкретно изглеждаше сякаш твърдявах, че природата на моралната общност и оценката им през модерността вече не позволява използването на традиционни моральные критерии – както това било възможно навремено – което считам за морален крах! Но какво мога аз самият да направя при условие чe тези мои анализи са верни?
Аласдър Макинтайър