България и Турция 1931-1841

Авторът се фокусира върху набор от проблеми, свързани с двустранните дипломатически отношения и факторите, които ги определят или влияят на тях. Той разглежда как споразуменията с други държави и общият политически климат в Европа и света през 30-те години, както и началото на Втората световна война оказват влияние върху тези отношения. Оттук логично възникват няколко основни тематични области: първата обхваща аспектите на двустранните връзки (като териториални, етнически малцинствени, финансови, икономически, военни и културни въпроси); втората е посветена на взаимодействието между военната политика на България и тази на Турция като част от Балканската Антанта; третата изяснява ролята и позицията на двете страни в глобалния конфликт след 1939 г.

Изборът на времевия период не е случаен: 1931 година бележи момента, когато Народният блок поема властта у нас. Това поставя начало за активизиране на българските усилия за укрепване на двустранните отношения чрез участие в балкански инициативи (като конференции) и опити от страна на Турция да се утвърди като важен играч в международната арена. Крайният момент е март 1941 г., след който политиката на двете държави – особено тази на България – започва да бъде контролирана отвън, понякога дори противоречаща на националните интереси или най-малкото ставайки пряка последица от военните действия.
Людмил Петров