Върховният Македоно-Одрински комитет/1895-1903/

През 1903 година се отбелязват сто години от Илинденско-Преображенското въстание, което представлява най-значимото и самоотвержено усилие за освобождение от чуждестранно господство и завършване на националното обединение в новата българска история. То беше също така и най-дълго подготвяното движение. В продължение на десетилетие две мощни организации – Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), действаща извън пределите на България, и Македоно-одринската организация (МОО) в страната – промениха начина на живот, мирогледа и самочувствието на цяло поколение българи, вдъхновявайки ги с идеала за свобода и предоставяйки им оръжие. Зад тях стояха тайни офицерски братства в армията, които внесоха професионализъм и военен опит в освободителния процес, често жертвайки живота си за каузата, като трансформираха народа в дисциплинирана войска способна да устои три месеца срещу превъзходството на врага.

Трите организации получиха различни оценки относно подготовката и изпълнението на въстанието през 1903 г., като Вътрешната организация привлече най-много внимание благодарение на своята активност дори три десетилетия след събитието. Историята й е добре документирана чрез множество публикации - сериозни монографии, тематични сборници и редица изследвания. Напоследък интересът към офицерските братства се увеличава с публикуването на нови материали по темата; те вече са предмет на анализ от историците. За разлика от тях обаче Македоно-одринската организация остава недооценена – нейното име рядко се споменава, а работата й обикновено се свежда до ръководния орган - Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) в София. Публикациите относно МОО са значително малко предвид нейния принос към националноосвободителните борби; юбилеят й не бе забелязан от обществото освен една научна конференция с непубликувани резултати.

Настоящият сборник представлява скромен опит да запълни тази празнота в знанията относно освободителните движения в Македония и Одринско. Той съдържа 14 статии публикувани между 1988 г. и 1999 г., които дават сравнително пълен поглед върху организационната структура и дейността на МОО без да изчерпват всички аспекти от тяхната работа.
Светлозар Елдъров