Шинел. Нос. Записки на един луд

"Всички ние произлизаме от шинела на Гогол", е заявил Фьодор Михайлович Достоевски. Как можем да интерпретираме тези думи? Те подсказват, че руската проза от втората половина на 19-ти век - която има изключително значение за историята на европейската литература и трябва да бъде прочетена от всеки интелигентен човек - произлиза именно от трийсетте реда на един разказ, описващ безсмисления живот на напълно анонимен персонаж.

Как така великият руски класически роман получава своя жизнен импулс от тази "обикновена история", чийто крайно незабележим анекдот може да се обобщи в четири простички изречения: 1. Един малък чиновник си ушива шинел. 2. Някой му го краде. 3. Той умира от скръб. 4. Духът му започва да краде шинели.

Защо този разказ – който не само по сюжет, но и по цялостната си стилистика очевидно не учи, не развлекува или затруднява читателя – е считан за шедьовър в световната литература? Защо Александър Херцен, известен руски писател и философ, нарича "Шинел" "велико произведение"?

Има причина за това; макар тя да изглежда доста обща: разказът впечатлява със забележителния стил – многогласният глас на разказвача придава уникалност на повествованието. Именно той преобразява баналната и гротескна ситуация в литературен шедьовър чрез своите различни тонове и маскировки; с помощта на клоунади и карнавали създава великолепна история почти незабелязано.
Нина Иванова