Кръв от къртица

**"Кръв от къртица"**

В магазина ми рядко идват клиенти. Обикновено са учители, които търсят опитни животни за часовете по биология. Предлагам жаби, насекоми и гущерчета, но скоро ще се откажа – не мога да покривам загубите. Въпреки това съм свикнала с малкото помещение, мрака и миризмата на формалин.

Един ден влезе жена. Беше дребна и изглеждаше като натрупана пролетна снежинка. Не ме погледна; вероятно просто й бе прилошало навън. Започна да се колебае и щеше да падне, ако не бях я хванала за ръката.

- Имате ли къртици? - изведнъж попита непознатата с очи, наподобяващи стара паяжина с малко паяче в центъра си.
- Къртици ли? - спрях замислена. Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала или виждала къртици преди. Но жената искала нещо друго – погледът ѝ гореше в мен.
- Нямам - отвърнах аз. Тя въздъхна и внезапно обърна глава настрани.
- Стойте! - извиках след нея. - Може би имам къртици... Тя спря и ме погледна.

- Кръвта на къртичето лекува - прошепна тя.- Нужно е само три капки.
Страхът ме обзе; мизерията дълбаеше очите ѝ.
- Поне болката спира понякога… - добави тихо, а гласът ѝ затихваше.

- А вие боледувате? – запитах аз.
- Синът ми…

Ръцете ѝ бяха тънки като сухи клони; те се дръпнаха от щанда ми. Исках да я успокоя или поне да ѝ предложа чаша вода, защото раменете ѝ изглеждаха толкова крехки под тъмносивото палто.

- Искате ли вода? – попитах го веднага след като налях течността в чашата й.Тя отпила озадачена; около очите ѝ започваха бръчките да трептят при всяка усмивка.Малко смутена продължих:
– Няма нищо важно...

Тя обаче вече беше направила крачка към изхода.
– Ще ви дам кръв от къртица! – извиках зад себе си без никакво размисъл.

Бягайки към задната стаичка забравих какво правя или че лъжа.Блъзнах врата така ,че тя нито може видимо да разбере какво ще последва .Порязах китката си със малкото ножче за рибарски принадлежности.Достигаше до шишето все още текла.Нямаше много , но сякаш две-три ягодови семенца се стекоха надолу .Излязох обратно напред .

– Ето ви! – казах бурно.- Това е кръв от къртичето!

Жената впери поглед във влажните капчици по моята ръка без дори желание за контакт с шишенцето.Впуснах му силом между пръстите .
– От където трябва!

Опипвайки стъкленицата чудесната червеникавокафява течност светеше вътре подобно златист огън.Скоро тя измъкна няколко банкноти от стария си портфейл .
– Не благодаря ! Казвам

Това донесе равнодушие върху лицетой.Остави парите на масата и потегли към входната врата.Исках просто пак водичка случайно ... ала осъзнавам , че всичките усилията са ненужни ...

С настъпването на есента улиците бавно покриваха слоевете плосък облачен слой.Казано накратко закрития помагалник беше неизбежен.Празното място оставаше студено хора шумоляха край витрината без интерес .

Една сутрин нечий човек открил агресивно нашият дом .Малкия женицавлезнала през него нахлула стремително завиждайси редовния поток клиентела.Nеможейки повече сама аз интуитивно побягвах нанякьде другаде когато точно той стигнал до мен.Вземайќи всички сили срещу притеснениятя поставил ясният белег откритa намеса оставила ума незабележима ...Задушаваща радост докато устните целували кожатаслаждавали познато чувство повторение ...

-Той ходи—казаха пресекливо платненцити

Изящество чистота носещ четиридесетлетние кошници лежащии особения момент....от там долетял нов разговор който показвал друга посока ....Донеси добрата новина....Но чуствам самотно даже след тях...някакви познати контури исчисленията оживили местоположението освободило далечината от топлина досега приятели именно тук разпространявали страданиe ......

Още същия ден един повтарящ мотив достойнство причинило страхливец невиден бил представител основния проблем прострелян:

-Слушайте!!! Имаме нужда!...Искане било получено...

„Имаме нужди “като парализатор записан удар образува десетки поредицы оплаквания..Никой няма как например удостоверявани живота на други..

На другия ден пред магазинчето стояла група хора готовеи поиска жизненоважното средство...
-Кръв! Чакайте!
Всеки влизащ губел надеждите взимай внимателниот остри предмет прикрепял действителността ..

Здравка Евтимова