Шест слова за свещенството

В миналото се подигравах на светските лидери, които раздават почести, без да взимат предвид вътрешната добродетел, а вместо това се ръководят от богатството, възрастта и влиянието. Но когато осъзнах, че същата заблуда е проникнала и в нашата Църква, вече не ми изглеждаше толкова ужасно. Не е ли странно, че тази грешка допуска именно светската власт, която жадува за признание от народа и прави всичко за пари? Като виждаме как дори онези, които твърдят, че са над тези недостатъци, не действат по-добре – те може би искат небесното царство, но все пак проявяват интерес към земни дела като оценяване на случайни хора за важните задачи в Църквата. А нали единородният Син Божий прие да се унижи до човешкия облик и да понесе позорна смърт? И вместо да спрат тук с недостойния избор на водачи, те добавят още една нелепост: освен че избират неподходящите лица за управление на църковните дела, те също така отхвърлят подходящите кандидати. Все едно целта им е устойчивостта на Църквата да бъде поставена под заплаха от две посоки или просто желаят допълнително да разгневят Бога с нови причини за негодувание.
Свети Иоан Златоуст