Картички

Взимаш енергия от различни източници – било то снимка, пощенска картичка, картина, имейл или музика. Те те завладяват и ти черпиш вдъхновение от тях като от извор. Първо се опитваш да очистиш очите и ръцете си с тази енергия, а накрая я приемаш в себе си. Водата тече през шепата ти и осъзнаваш, че колкото повече пиеш, толкова повече се губи в цепнатините на сухата земя.

Отправям обратно тези получени картички от приятели, добавяйки свои мисли към техните послания.

От Лисабон

Тази криволичеща улица...
Целият ни живот преминава в събиране на мигове,
прекарани заедно в една малка кутийка!
Няма нито време, нито пространство...

Поглед
(Кристиян Ошер, 1987)
Обожавам този дъжд,
който валежи отвсякъде
и ми носи равновесие.
Притиска положителното и отрицателното,
дори топлината и студа
получават благородство
възстановяваща изгубената хармония.
Имам възможността да бягам надолу
по уличките в Лисабон,
подобни на други тесни павирани алеи с край,
като светла пролука или прозорец;
или просто слепи задънени места с два черни силуета
на стари жени по тротоарите,
прилипнали до стените.
Те са независими една от друга без познанства,
както жените в другите градове - просто вървят бавно;
някои дори спрат сякаш вечността ги е застигнала.
Харесвам миризмата на хляб,
която остава след тях,
слабия аромат на морето и мощния дъжд
когато тичам до края.