Зелено и златно. Роман

Тя не е сигурна дали оставащото й време е достатъчно. Въпреки това, желанието в нея надделява над предпазливостта и тя запълва ъгъла на голямото легло с възглавници, за да може напълно да се потопи в собствените си мисли и да намери спокойствие. В къщата времето тече по свой уникален начин - бавно и различно. Тя се моли никой да не я търси.

Неусетно затваря очи, унесена от далечни гласове и шумове, които звучат като свят извън тази стая. Всичко започва наново, подобно на настъпването на новия ден.