Тодор Генов: Литературна анкета

В мемоарите си редакторът на вестник „Вик“, който пое публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, споделя множество свои житейски преживявания. Разказването им обаче в разговор с жива аудитория придава особено очарование. Въпреки че беше над осемдесет години, писателят все още притежаваше енергията, която определяше отношението му към света около него както в миналото, така и днес. Създадох ръкопис и се обърнах към Института за българска литература при БАН с молба да бъде издаден в поредицата „Литературни анкети“. Те ми отговориха, че Тодор Генов не фигурира в одобрените списъци за анкетиране. Любен Бумбалов също опита да помогне - той бе важна фигура в книгоиздаването тогава, но усилията ни не доведоха до резултат. Опитах да предложа ръкописа на Съюза на българските журналисти, но без успех, въпреки че по онова време бях част от редколегията и ръководител на културния раздел във влиятелното „Работническо дело“. След това заминах като кореспондент за Прага и книгата остана забравена.

Сега, когато времето затъмнява много произведения и се появяват нови интерпретации, нито литературната общност, нито журналистическата среда проявяват интерес към редактора на „Вик“. Списание „Везни“ публикува откъси от позабравения текст и Иван Гранитски ме увери, че читателите ще намерят любопитно съдържание там; освен това има полезни елементи както за литературната история, така и за историята на журналистиката. Заради всичко това реших смело да представя анкетата пред публика.

А дано бачо Тодор ми прости! Чувам неговия басов глас: "Драги Коруев, какво направи ти? Защо ме забрави?" Не сме те забравили! Поне аз и Дончо Цончев със сигурност не сме.
Тодор Коруев