Анархия, държава и утопия

Съдържанието на тази книга представлява конкретни аргументи; все пак, по-нататък мога да очертая бъдещите теми. Започвайки с категорично изразяване на индивидуалните права, сериозно разглеждам анархисткото твърдение, което посочва, че държавата неизбежно нарушава правата на хората в стремежа си да запази монопола върху насилието и защитата на своите граждани в определена територия, и следователно е вътрешно неморална. В отговор на това утверждение представям аргумент, че държавата произлиза от анархията (както я описва Лок), дори без никой да е имал такова намерение или цел. Процесът не трябва да засяга ничии права. Продължавайки с основния аргумент, Първата част разглежда различни аспекти; те включват: причините защо моралните възгледи налагат ограничения върху действията вместо просто прагматичен подход; отношението към животните; удовлетворението от обяснението на сложни явления като резултат от непредвидени процеси; забранеността на определени действия при условие че се плати компенсация за пострадалите; отсъствието на теория за наказание като средство за възпиране; дебати относно риска и рисковете при действие; "принципът на честността" според Хенри Харт; превантивното нападение и задържането. Тези и други въпроси влияят върху разискванията относно същността и моралната легитимност както на държавата, така и на анархията.

Първата част оправдава концепцията за минимална държава, докато Втората част поддържа тезата против разширяването й.

Робърт Нозик (1938-2002) е сред най-влиятелните фигури в политическата теория, етиката и философията като цяло. Най-популярен става със своя труд "Анархия, държава и утопия", където защитава либертарианските идеи. Неговият бестселър достига до широка публика извън академичния свят чрез обсъждане на важни социалнополитически проблеми: защитавайки индивидуализма и личните права , той подкрепя необходимостта само от ограничено управление – т.е., концепцията за "минимална държава", която основно изпълнява функция по защита. Според него подобна либертарианска идея не само вдъхновява но също така е справедлива — тя може да служи като идеална "рамка за утопия", позволяваща всекиму самостоятелно да замисля собствена визия за утопичен свят стига да намери средството.