Новите войни

Ясно е, че периодът на войни между държави приключва. Въпреки това, конфликтите не са изчезнали; те просто са променили своята форма. В новата реалност основните участници вече не са само държави, а военачалници, наемници и терористични групи. Насилието все повече се насочва към цивилното население; небостъргачите стават бойни полета, а телевизионните изображения – оръжия.

Херфрид Мюнклер анализира последствията от тази трансформация. Той подчертава как с отпадането на традиционните битки и фронтови линии се размива границата между мир и война: там, където държавите вече нямат монопол върху военното действие, вместо установяване на мир настъпва труден и постоянно заплашен от провал процес.

Може ли да бъде спряно „приватизирането“ на насилието? Как можем да реагираме на специфичните заплахи от новите конфликти?

Изглежда класическата война между държавите е остарял модел. Държавите вече не играят ролята си като единствени притежатели на сила. Но какво идва след тях? С какво новите конфликти се отличават? Този въпрос стана особено важен в контекста на съвременния международен тероризъм. Определението за война и ненасилствена дейност след 11 септември 2001 г. надхвърля академичната сфера и поставя предизвикателства с потенциално голямо значение за глобалната политика.