Последната Кибритена Клечка

Петдесет години са минали от момента, в който бяха написани последните редове на нашия баща, художника Иван Пенков. В днешно време, когато почти никой не пише дневници, неговите четири черни тетрадки разкриват емоциите и страданията му през периода 1939-1957 година. Ако трябва да обобщим съдържанието им с едно изречение, то би било за борбата на един чувствителен артист срещу безличната бюрокрация или както точно я описва Александър Балабанов – "организираната посредственост". Тази невидима организираност изглежда много примитивна и се проявява във всички обществени системи. При комунизма тя бе още по-силна благодарение на партията и държавния апарат.

В края на живота си Иван Пенков успя да допълни и подреди своите афоризми, които е събирал през годините. Те са поместени в началото на книгата, защото чрез тях читателят най-бързо може да усети личността му. Хората, които го познават и помнят все повече намаляват; те са свидетели на неговия непоколебим стремеж към съвършенство в изкуството и борба с фалша. Неговият хумор беше описан от приятеля му Кольо Станишев като "много остър и много мек".

Сборникът включва също спомени от детството му - картина за Казанлък от началото на 20-ти век, дневника му и избрани публикации заедно с непубликувани бележки и писма. Правописът е коригиран там където е необходимо, както и очевидни грешки в ръкописите, написани ръчно вместо машинописно. Заглавието на книгата ще стане ясно след прочита на последния запис в дневника.
Боян Пенков и Георги (Джони) Пенков