Спомени 1900-1944 г.

Петър Хаджииванов, генерал-майор от запаса, е роден на 11 януари 1900 г. в Шумен. През 1917 г. той се записва във Военното училище и като юнкер участва в потушаването на Войнишкото въстание през 1918 г. Завършил образованието си през 1920 г., започва кариерата си като командир на взвод в 7-а Преславска пехотна дивизия в родния си град Шумен. Участвал е активно с частта си в операции срещу автономистките чети на ВМРО в района на Петрич и при подавянето на Деветоюнското и Септемврийското въстание през 1923 година.

От 1924 г. заема поста адютант във Военната академия, а от следващата година става неин слушател. През същата година завършва Свободния университет със специалност търговско-стопански науки. След това преминава стаж в Генералния щаб (1928-1930) и във Школата за запасни офицери (1930-1931). По-късно е прехвърлен към Пехотната школа във Велико Търново (1931-1934).

Хаджииванов играе важна роля по време на държавния преврат от 19 май 1934 г., присъединявайки се към Тайния военен съюз. След това работи в Дирекцията за обновление и впоследствие се връща обратно служба във Военната академия. От лятото на 1936 г., той е офицер в щаба на 7-а Рилска пехотна дивизия, разположена в Дупница, а през 1941 г. бива назначен за началник щаб на 16-а пехотна дивизия, която оперирала около Драма, Беломорието.

От февруари1940 до юни1944г., Петър Хаджииванов е началник на Учебното отделение към Щаба на войската и участва активно във финалните действия срещу Германия по време на Втората световна война между1944–1945г.. Между години19546–1948 той заемал длъжността началник ва Военната академия.