Моята улица/ 39 истории с улици

В разказите за улиците имаше нещо привлекателно, което ни поддържаше в състояние на възбуда дори седмици наред. Откривахме факти за градовете, които никога не сме си представяли - например, че циганките във Вършец познават по-добре улиците от всички останали, тъй като ги метат. Картата на България се трансформираше и определени места започваха да придобиват нова значимост - Козлодуй стана симпатичен за нас, защото хората бяха изключително откровени относно своя град; Копривщица обаче ни натъжи с осъзнаването, че Голямата история потиска малките проблеми и въпроси като лошото качество на водата остават нерешени, а децата страдат от зъбни болки... Да заявиш "това е моята улица" се оказа смело твърдение.

Лично аз намирам тези истории за много по-информативни относно страната ми в сравнение с голяма част от българските медии през цялата година. За разлика от тях обаче, тези разкази не викат силно; те предават своето послание спокойно или понякога дори шепнат. Може би именно затова желая да ги споделя с повече хора. Манол Пейков, издател на ИК Жанет 45.