Когато боговете се смеят

"ОТ АВТОРА ЗА АВТОРА

Мирон Иванов споделяше, че автобиографията напомня на документален филм, гледан обратно. И аз, когато се огледам назад през моите 80 години към началото на живота си, осъзнавам, че съм роден на 25 януари 1926 г. в селцето Дълбоки край Стара Загора и израснах в Бургас. Там завърших търговската гимназия, но вместо да стана счетоводител, станах учител и едва на 20 години вече бях директор на прогимназия. Но дори това не ме задоволи; писателският ми порив ме подтикна да дойда в София за обучение по български език и литература. Вместо това обаче записах Факултета по стопански и социални науки – такъв беше тогавашният стандарт за завършилите търговска гимназия: те можеха да учат само икономически специалности. През това време навлязох в журналистиката и останах верен на професията до края. Интересувах се от горещи новини, репортажи от мястото на събитията, интервюта с интересни хора и разследвания в журналистиката. Въпреки всичко обаче страстта ми към писането не угасна; творих художествени очерци, разкази и стихотворения; намерих утеха в хумора и сатиричните текстове; размислях чрез есета... По този начин написах множество произведения, част от които бяха включени в различни литературни сборници. През последното десетилетие публикувах книгите "Бълхите, които изядоха лъва", "Бий, барабанчик!", "Докосване до съкровеното", "Бунтовна кръв" и "От предците до внуците". Вероятно читателите са открили стойност у мен и творчеството ми - затова получих наградата Златно перо от Съюза на журналистите както и три степени орден „Кирил i Методий“, Орден за трудова дейност , златния медал „Капитан Петко войвода“ сред други отличия . Освен многогодишното си членство във СБЖ , бях приет също така със заслужено място сред независимите български писатели."