Подземията на Сен Жан Д'Акр

Когато трудните времена най-накрая преминат, се надявам да има хора, които обективно и с добри намерения да оценят стойността на всеки творец и всяка творба от последните десетилетия. Истинското ще оцелее. Вярвам, че произведенията на Стефан Дичев ще бъдат справедливо оценени и запазени като част от българската култура. В епохата на официалния патриотизъм той създаде трагични и човечни образи на големите българи. Неговите книги изразяват понятията СВОБОДА и ОТЕЧЕСТВО по автентичен и дълбок начин, без влияние от моди или обществени нагласи.

Стефан Дичев имаше страст към историята, която му носеше огромно удоволствие. Той разказваше историите си по уникален начин. Един летен ден семейството ни беше във Варна за почивка на море, а той работеше върху книгата си за Александър Македонски. На плажа сподели как е замислил своя проект и за улеснение направи чертеж в пясъка с пръчка – нарисува кръг, който раздели на множество части, обяснявайки взаимовръзките между тях. Това всъщност представляваше структурата или архитектурата на неговата книга – сложна концепция, поне така ми се струваше...

Стефан бе добродушен човек без злоба; не знам как би се адаптирали в днешния свят изпълнен със злост. Вероятно пак щеше да търси утеха в историята…

Стефан Дичев (1920) е роден в Търново и е съвременен писател с изключително умение да описва видни исторически личности като Раковски и Левски в романите си ("За свободата", документален роман I част 1954 г., II част 1956 г.) както и значими исторически събития - "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "В лабиринта" (1977), "Среща на силите" (1978) и "Подземията на Сен Жан д`Арк" (1988). Много от тези произведения са претърпели многобройни издания. Освен това той е автор на известни истории за млади читатели като повестите "Рали" (1960) и "Младостта на Раковски" (1962), които също са публикувани няколко пъти.