Наръчник по разложение. Признания и проклятия

Романистът или драматургът се радва на щастието да може да изрази своята същност, предрешавайки се и освобождавайки се от вътрешните си конфликти, както и от всички онези персонажи, които борят в него. В противовес на това есеистът е поставен в ограничителния контекст на един неблагодарен жанр, където неговите вътрешни несъгласия могат да бъдат разкрити само чрез постоянна конфронтация със самия себе си. Афоризмът предоставя усещането за свобода - той представлява триумф на едно фрагментирано "аз".

Чоран представя своя "скептицизъм", който показва как той самият успява да избягне влиянието на интелектуални идоли, социални утопии и философски моди. Този скептицизъм му позволява да се откъсне от властта на традициите и авторитетите, като по този начин предлага помощ на всеки желаещ да преразгледа собствените си илюзии и уважавани фигури. Скептицизмът у Чоран е продуктивен именно защото е насочен към самия него; мислите му анализират собствените му разочарования спрямо минали идоли, а "анатемата" сочи негативното отношение към предишните му признания.

Светлозар Игов