История на класическата корейска литература

Андре Екарт в своята "История на корейската литература", публикувана в Германия, разделя корейската литературна традиция на следните етапи:
• Литература от периода на Трите кралства (Samguk) - Корьо (от древността до 1392 г.);
• Литература по време на династията Чосон (1392—1884);
• Съвременна и най-съвременна литература (съвременност: 1884-1933; най-съвременност: от 1933 до наши дни).

Въпросът за периодизацията на класическата корейска литература привлича вниманието на руските специалисти Мариана Никитина и Аделаида Троцевич, които предлагат свой подход. Те взимат под внимание както спецификата на всяка династия, така и значителни политически, социални и културни събития, оказали влияние върху развитието на книжовната традиция:

• Ранен период - от древността до средата на X век. Произведенията от този времеви интервал са сравнително малко; повечето сведения стигат само чрез заглавия или фрагменти. Въз основа на наличните материали можем да заключим, че ранният период се отличава с акцент върху историческата проза и разцвета на поезията написана с хянгга – корейския език, а също така началото на класическата китайска поезия (ханмун). Паралелно явление може да се наблюдава в устната литература при много съседи като народите в Централна Азия и Тибет.

• Средата между Х-IХ век е белязана от укрепване държавното начало и навлизане във литературата конфуцианските идеи. През този период възникват важни писмени паметници.

• Втора половина ХII-ХIV век водят до отслабване влиянието не държавния ред; индивидуалният герой става център в литературните произведения. Нови жанрове започват да доминират.

• Краят ХIV-ХVI век носи новаторство – новите жанрове променят старите форми; историческите текстове губят статусa си пред художествената проза.

• XVII век е моментът когато наред с традиционната лексика възникват чисто корейски жанрове като дълго шиджо в поезията и различни прозови формати.

• XVIII век представлява златен период за корейската литература с интензивно развитие във всички аспекти – социокултурния контекст насочва интерес към личността над официалната конфуцианска идеология.

• XIX век първата половина остава без сериозни изменения докато през второто му полугодие настъпват реформи с движение „Кае-хуа“, което обобщава Ширхак за новите условия. Литераурата преминава през трансформация към реализма — сюжетът вече включва обикновения човек вместо идеализирания герой изграден според морала

Така се развива класическата корейска литература вътре в източноазиатското културно пространство. Произведенияta принадлежащи към този продължителен процес носят специфичен отпечатък какво подразбира конфликтът между конфуцианството и местните митологични концепции.
По тази причина нашият анализ ще бъде допълнен с кратък поглед върху митологията και фолклора кoйто стои зад тези текстове.
Тъй като броят преведени творби досега е ограничен , книгата съдържа избрани оригинални текстове представени чрез авторски преводи целящи демонстрация постижения вдъхновили стара коррийская литернатура