Поетическото изкуство Т.6 / Любомир Левчев

Въведение, коментар и превод от старогръцки – проф. д-р Александър Ничев.

Предговор

Аристотел от Стагира (384—322 г. пр. н.е.) пристига в Атина през 336 г., когато е на седемнайсет години, и се записва в философската школа на Платон — Академията. В продължение на двайсет години той свързва научната си дейност с тази институция. Отношенията му с Платон не могат да бъдат описани напълно точно; изглежда обаче, че различията между ученика и учителя по основни въпроси не са нарушили добрия тон и почтеност в техните отношения. Платон високо оценявал Аристотел, наричайки го “умът на школата”, а известната фраза “Amicus Plato, sed magis amica veritas” произлиза от "Никомаховата етика" (I 4) на Аристотел. През 342 г. Стагиритът става наставник на Александър Македонски. Когато се връща в Атина през 335 г., основава своя собствена философска школа — перипатетическата, която просъществува няколко века. По време на последния период от живота си (335—323 г.) той написва редица трактати за преподавателската си работа в Ликейона (Лицея), сред които е и произведението “За поетическото изкуство” или “Поетиката”. Вероятно то е разположено между съчиненията "Политика" и "Реторика".

“Поетиката” не попада сред творбите, предназначени за широка публика от страна на философа; тя удовлетворява нуждите на перипатетическата школа, което обяснява необичайната й форма и странната съдба.